Будната Роза

В забързаният живот, който водим в момента и  в света, в който живеем ни се случват толкова много неща. Едни от тях са добри – други не чак толкова. Попадаме в определени ситуации и естествено реагираме по различен начин.

Когато сме малки сме себе си, истински, неподправени. Ние сме смели, знаем точно кога ни се яде и кога ни се играе. Знаем всичко от което се нуждаем, защото сме свързани със себе си от първоизточника, както се казва.

Но нека видим какво става в малко по напреднал етап. Започват да се случват различни неща. Ние започваме да възприемаме различни методи на мислене и реакция, някои от родителите си, други от приятели, от учители и общо взето от цялата среда, която ни заобикаля.

Какво се получава?

Представете си една роза. Какво представлява розата?

Сърцевина и прекрасни листенца, разбира се да не забравяме, че стеблото и бодлите са част от играта.
В началото тя е една пъпчица. С времето израстват и листенцата, а заедно с тях и бодлите.

Ако направим едно сравнение то ще изглежда по следният начин: Ние, нашата изначална същност, душата ни, е сърцевината. Но с времето тя се обгражда от прекрасните листенца. Това са всичките модели, предразсъдъци, обвинения, критики и заповеди. Всичко е там! Обграждаме се с листенца, за да предпазим нашата сърцевина, защото хората понякога могат да бъдат много жестоки. Това е нашият защитен механизъм.

Представете си само, колко уникално нещо е човека! Каква невероятна система! Колко трябва да сме благодарни за това!!!

Да не забравяме и бодлите. Те са нашата маска за пред света. Да аз съм красива, но мога да бъда и опасна.
Не ме наранявай, защото и аз ще те нараня….

С годините, цялата тази тежест върху нас взема нещата в свои ръце и започва да дирижира оркестъра на нашето съзнание. В повечето случаи ние дори не се усещаме. Има хора на които не им пука, но пък има и такива, търсещи, хора като мен и теб, може би. Хора, вярващи и искащи отново да стигнат до сърцевината и да бъдат отново себе си. Няма по велико чувство от това да бъдеш себе си и от позицията на голям човек, можещ да се грижи за душата и сърцето си.

Може би това е щастието – отново да бъдеш себе си, да откриеш сърцевината. Да стигнеш до нея, защото тя е там.

Всичко е в нас! Баланса, стабилността, щастието – всичко е тук. Винаги е било! Просто е било заровено под листенцата и бодлите. Когато, малко по малко, стигаме до нас самите, се отключва такава сила и любов, че можем да обичаме от тук до небето и обратно.

Съгласни ли сте с мен?

Деница Филева

Консултант Кариерно развитие

Споделете: