Сила vs Слабост: кой кого - 1 Октомври 2013 - Блог - Център за личностно развитие Валентина Великова
Главна» Консултации » 2013 » Октомври » 1 » Сила vs Слабост: кой кого


13:55
Сила vs Слабост: кой кого
     Откъде се взима ясното убеждение, че нещо трябва да променим в един или друг жизнен аспект и едновременно с това неспособността да го променим? Как така вредим сами на себе си и то продължително време с ясното разбиране за последиците? Та нали всички пушачи към 30-тата си година си дават сметка, че пушенето не е само начин за разпускане, а откровена вреда, неприятна миризма и просто глупав навик, от който сме зависими ( и аз съм в кюпа :( ). Защо имаме острото желание да сме здрави и щастливи, богати и красиви едновременно с грандиозната пречка под формата на само саботаж и инерция. Понякога дори сме неспособни да направим нещо елементарно за свое благо. Защо? 
Относно парите веднага ще забегнете в обяснения. За собствен бизнес ми трябва стартов капитал, за хубава работа - опит и висше образование. Бля-бля-бля. Има стотици опровергаващи примери. Да кажем, че в сферата на парите лесно можем да оправдаем бедността си. Малко по-любопитно е в сферата на здравето. Колко хора казват, че трябва да правят гимнастика всяка сутрин, но не я правят. Да не би и вие случайно да сте от тези хора?
Когато иде реч за бягане, редовните коментари са, че не трябва след ставане веднага да се тича, непременно трябва да се прави раздвижване (което аз винаги правя) - Но нека си зададем въпроса - а да се живее веднага може ли? Да седиш на работното бюро, да тичаш по задачи или още по-зле, да не се отдалечаваш много от колата си или пък да ядеш веднага без предварително загряване, значи ли, че така може?
Утринната гимнастика пробужда тялото отвътре, дава му прилив на енергии към всички центрове и го настройва на добра вълна като вдига настроението. И знаете ли, кое е най-поразителното? Хората пробват, харесва им, чувстват подем, но спират да я правят.
Много години се питах, защо се получава така. Понякога открито, друг път шепнешком, страхувайки се от самата себе си, защото ще ми се наложи да призная, че не мога да се справя с това. Що за парадокс, и как да се справя с него? - молех се да намеря решението, но после хвърлях страшната истина в най-далечното кътче на съзнанието си, за да не се срещна със своята безпомощност всеки път, когато болезнено се промъква гласът на душата.
Много по-лесно е да се живее с илюзията, че всичко е наред. Обездвижен си от оковите на ограниченията, от малка заплата, липса на време и физически сили, не може да бъдеш такъв, какъвто искаш да си и да реализираш потенциала си, но всичко това е значително по-лесно отколкото да вземеш скалпела и да оперираш собствения си мозък...
Аз бях класически пациент на такъв ментален недъг - направих месечен абонамент за фитнес залата и спрях след 5-тото посещение, обещах си да бягам 3 пъти в седмицата и удържах до първите две седмици, преяждах постоянно със уверението, че това повече няма да се повтори, взимах решение да водя блог всеки ден и стигах само до половин година, втората ми книга беше написана до средата и прекъсната заради неспособността да продължа. Прибавете и мащабното чувство за вина, което имат всички отговорни хора с такива планове и острото желание да намеря мъжа на живота си, който да ме обича, каквато съм (чети го като "да ме избави от собствения вътрешен мързел") и ще получите портрета ми от преди близо три години. Смешна картинка. И повярвайте ми като на автор, който може да създава образи с думи, този "вътрешен свят" може обилно да се поръси с фразите за женското предназначение или мисията на живота и със самоуспокоението, че всичко е в реда на нещата. Още ли имате въпроси за сработването на такава жизнена позиция?
Много, много ми се иска да можехте да видите цялата чудовищност на това явление. Това е поразително и отвратително едновременно. Способни сме да си вредим с ясното съзнание за това. Можем да не си променяме поведението и въпреки това да си даваме отчет, че това е пагубно. Не сме наркомани или алкохолици, а се сблъскваме със същите тези явления - не можем да се противопоставим на саморазрушението, като започнем да правим нещо, което за нас ще е еднозначно благо.
Не можем да се храним правилно, да спортуваме редовно, да подобрим резултатите си в работата, за да израстваме, да открием своето хоби-работа и да стигнем до резултат, а и в отношенията с близките също не можем много работи, но пък добре знаем, с какво ни е задължен партньорът. Например, да ни приема такива, каквито сме. Честно казано, сега възниква въпрос - откъде накъде?
Когато разбирате, че си вредите, самите вие не можете да се приемете такива, каквито сте. Невъзможно е. Какво тогава да говорим за другите. Вие поставяте на мисловния си апарат взаимоизключващи се задачи - да обича убиеца си. "Мило тяло, аз сега те убивам, ама ти въпреки това ме обичай! Разбрахме ли се?". А след това се удивляваме, защо не можем да заобичаме себе си.
Любовта към себе си не може да се основава на саморазрушение, защото е технически неосъществимо. Колкото и ментални игрички под името "трябва да приема себе си" да играете, докато си само навреждате с ясното разбиране за това, то нищо не се променя - не се обичате и знаете защо.
Или правете това, от което имате полза, или поне престанете да смятате за лошо това, което правите. Вторият път минава по границата на самозалъгването. Разбира се, нищо не ви пречи да си играете тази игричка (все пак всички я играем в различните аспекти на живота), но нещо ми подсказва, че с нея далече няма да стигнете.
Помните ли притчата за добрия и лошия вълк във всеки човек? Полезно е да я препрочитате.

Двата вълка
Един стар индианец от племето чероки разказва на внука си за борбата, която се води в душата на човек. Казал му:
- Момчето ми, в нас се борят два вълка. Единият е нещастието, представено от страха, тревогата, гнева, завистта, тъгата, самосъжалението, обидата и непълноценността. Другият вълк е щастието, представено от радостта, любовта, надеждата, безметежността, добрината, великодушието и състраданието.
Малкото индианче се замислило за известно време и попитало:
- И кой вълк побеждава накрая?
- Винаги побеждава този вълк, който храниш!

Някога замисляли ли сте се, кого олицетворяват тези вълци в нас, и кой конкретно трябва да храним, за да възтържествува силата ни?
Повърхностният поглед сочи, че това са добрите и вредните ни навици. Но аз съм уверена, че навиците са само следствие. Те са редовно повтаряни действия, стигнали до "автопилот". Какво все пак е в основата на навиците? Какво ни кара да правим нещо по този начин, а не по друг? Може да се каже, че желанията. Но тогава, как се е натрупало това бунище от вредни навици? Когато опитваш цигара за първи път, не ти харесва. При алкохола е същото. Всеки алкохол ни е гаден, когато за първи път го опитваме в юношеството. Същото се отнася до много продукти - скаридите или синьото сирене рядко се харесват от първия път. Обаче докато се огледаш и това вече е любимото ни. Едва ли ще желаем нещо, което не ни е харесало първия път, а как сме направили настойчиво нещата така, че да стигнем до ниво навик? А на това ниво, както е известно, всичко се харесва - било то плесен, било то преяждане, алкохол, наркотици. НЕ. Не желанията стоят зад навиците ни. Има нещо много по-сериозно. И то е
 

    НАШИТЕ УБЕЖДЕНИЯ

    Точно дълбоките ни убеждения по всички въпроси организират бала под името "живот". Това, което е под седемте печата на вярата ни, което се пази здраво, дори от нас самите. Всички ние имаме мнение за нещо, но нивото на тези мисли не е хоризонтално. Тоест, мненията ни по различни въпроси могат да имат различна сила на влияние върху нас. В един случай сме твърдо убедени в определена позиция, в друг - само ни се струва. Амплитудата на тези убеждения е различна.
    Ако разгледаме въпроса по вертикалния ред на мненията ни, по всяко от нещата в живота ни, то на повърхността ще е всичко, което ние не знаем, но ни се струва, че е така (тук сме лесно възприемчиви към чуждата гледна точка, особено ако нямаме окончателно мнение) А после с всяко стъпало надолу убежденията ни ще се уплътняват. Силата на изводите ни зависи от опита, страховете, хората около нас и собствените ни умозаключения. На самото дъно на тази вертикална линия са най-силните ни убеждения, които и разкрасяват картинката на обкръжаващата ни действителност, която ние преразглеждаме всеки ден:
    - какво, в крайна сметка, мислим за самите себе си. Какви сме - слаби или силни? Красиви или не? Умни или посредствени?
    - какво, в крайна сметка, мислим за отношенията. Обичат ли ме близките или не? Достоен ли съм за любовта им или не? Обичам ли ги или не?
    - какво в крайна сметка мислим за работата, спорта, развлеченията, храненето, навиците, отговорността, действията, хобито и т.н.
    Дълбоки и най-съкровени фундаментални мисли за всички аспекти на живота ни. Върху тях се базира всичко. И именно от това какви убеждения пазите - изстрелващи ви нагоре или дърпащи ви надолу, зависи в крайна сметка, на кой от двата вълка ще се противопоставите.
    Прост пример: Някой си преяжда и яде много сладки неща. Знае, че е вредно във всеки смисъл, защото и килограмите са много и кожата е нездрава, но продължава в същия дух.
    Това, че разбира вредата от такъв начин на хранене е повърхностно убеждение, затова не му влияе силно. Какво в момента е дълбокото му убеждение, един бог знае (мисля, че самият той не е в час), но факт е, че това убеждение работи против него, защото му позволява да допуска излишни килограми и си вреди сериозно, защото преяждането е първичен блокатор на свободната енергия в организма. Такова хранене го лишава, както от физическа сила, така и от творческа искра, способност и генериране на идеи, вътрешна лекота, без да става дума за многочислените фактори, свързани с външността и преките болести, произтичащи от затлъстяването.
    Какво ще се случи с този човек, ако лекарите му поставят сериозна диагноза или подозират такава, и му пояснят, каква е надвисналата заплаха - че ако не спазва условието да се откаже от захарта, може да умре! В същата секунда дълбокото му убеждение ще се промени. Сега на дъното на вертикалната скала ще стои "Преяждането и захарта са равносилни на смърт или пагубна болест". При това не абстрактно, както е при повърхностните нива, а в най-буквалния смисъл на днешния му живот. Ще се промени. На секундата. И дълбочината на тези промени ще е право пропорционална на диагнозата и шанса за оцеляване, особено ако лекарят е убеден, че тази болест се лекува изцяло. Такива примери има много.
    Какви други варианти има този човек? Да се вразуми преди да има поражения и да се излекува сам. Вече твърдо да вярва, че здравословният начин на живот е единственият път. Това трябва да стане най-дълбокото убеждение. Всичко доказва, че компромиси със здравето не се правят.
    Още една илюстрация, вече по-близка. Закоравяла пушачка с лекота отказва цигарите по време на бременността. Защо! Убеждението, че това може да навреди на детето е по-силно и дълбоко от разбирането, че ежедневното пушене и вреди.
    Примерите са грубовати, но илюстрират добре механизмите. Искате ли да промените нещо в себе си, но не можете, това значи, че на най-дълбоко ниво съществува настройката да не се променяте. А можете ли да си позволите да не се променяте, вие не го и правите. Въпреки страданията, липсата на сили, въпреки нереализираните възможности и предишни планове, убеждението ви, че всичко е наред, е по-дълбоко от искреното ви желание да изкачите друго ниво и да станете този, който искате.
    Всички хора, които са достигнали висотите на умелия начин на живот (т.е. тези, които живеят според харесаните собствени правила) са се страхували повече от това, че живота им няма да се промени, отколкото от риска на неутъпканите пътища на промените или от болката при излизане от зоната на комфорта. Те са се страхували от липсата на промени повече, отколкото от самите промени.
    Глупаво е да се страхуваш от промените, така рискуваш да живееш без тях.
    Единственият начин да се измъкнете от този омагьосан кръг е да разберете, че нищо няма да се промени от само себе си. В коловоза сте и ще си карате по релсите. Ако днес виждате в себе си слон, значи ще го виждате и утре, както и хроничната слабост и неудовлетвореност. Няма да ви спасят нито отношенията, нито хобито и развлеченията на каквото и да било ниво. Разполагате с времето на живота си - проверете този извод лично. В крайна сметка съществува цяла индустрия, поддържаща този начин на живот. Ако искате да си останете такива, само ще ви помогнат. Но не трябва да обвинявате в това обществото или находчивите бизнесмени, имайте малко срам. Ваша е нуждата да поддържате такъв начин на живот, те просто задоволяват търсенето. Нищо повече.
    "Когато си млад и гледаш телевизор, си мислиш, че ТВ компаниите са се наговорили да направят хората тъпи. Но като поостарееш малко, разбираш, че това не е така. Хората сами искат това. И това е къде по-тъпо. Заговорът не е страшен. Винаги можеш да застреляш помиярите, да вдигнеш революция. Но тук няма никакъв заговор, просто компаниите удовлетворяват търсенето. Това е истината" - Стив Джобс
    Ежеминутните хаотични действия няма да ви помогнат. Само планомерното отглеждане на дълбоките убеждения, работещи за вашето благо, закрепването им в здравословни навици и постоянен божествен самоконтрол по думите на йога-учителите. Това е реално. Зная го от собствен опит. Нещо повече, този път ще те отведе в желаната от теб посока. И това е радост. Ние наистина можем всичко, което поискаме.


Желая Ви ЩАСТИЕ!
Радвам се, че сме заедно!
Благодаря Ви!

С любов и уважение!
Валентина Великова

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

Абонирайте се. Бъдете информирани!
Грабнете своя бонус веднага!

Powered by Emailinvest


Валентина Великова
Свържете се с мен:
имейл
valivel@velikova.eu

velikova.vd


 
Категория: Интуиция | Преглеждания: 1149 | Добавено от: vali-vel | Тагове: човешка натура, убеждения, личностно развитие, промяна, слабост, сила, прогрес, развитие, Сила vs Слабост: кой кого | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
avatar
бюлетин

Абонирайте се.
Бъдете информирани!
Грабнете своя бонус веднага!

Адрес

41, ул. Македония
Варна 9002



+359 877 133 993 office@velikova.eu
Намерете ни